[FRAGMENTA IN EPISTULAM AD CORINTHIOS, 1Кор. 14: 12 - 18]
«Моля се» и «ще се моля» е използувано вместо "говоря нещо добро и полезно на езици неразбрани".
Защото молитвата е някакъв вид реч.
Той, прочее , казва, че ако говоря нещо необходимо и добро, но не го превеждам на слушателите, полезен съм на себе си (това означава «духът ми се моли»), тоест само аз вкусвам от това полезно и добро нещо, но другият не се ползува, за да може оттук – от плода на ползата, която са получили другите – да се обогати и моят ум.
Умът обаче се лишава от този плод и пак трябва да го отхвърли, понеже от моите собствени способности именно той – умът – в най-висша степен се стреми към оползотворяването на ближния <...>
Той именно в най-висша степен може да бъде и безплоден, понеже е състрадателен по природа и възрадващ се, когато получи своя плод.
След това апостолът казва: «И тъй, какво?». Тоест: "какво следва?". Как да не бъдем безплодни? Как?
Чрез добродетел да се стремим към това, щото да говорим и с дух, да говорим и с ум, тоест да говорим за собствена полза и за това – умът да получи съответния плод, тоест оползотворяването на ближния.
Трябва да бъде така: ако говорим езици, да получим и дар да превеждаме. При все че по отношение говоренето на добри полезни неща, апостолът взима думата "молитва", служейки си с нея, не си помисляй, че става дума преимуществено за молитвата, а не за всяко необходимо и полезно слово, изказващо се чрез езика, сетне и чрез пеене, казвайки, че било в песнопение или в някакво друго необходимо и добро слово, във всички случаи трябва да допринасяш полза и на себе си, и на ближния.
След това привежда и пример, показвайки, че до голяма степен не е достатъчно да говориш езици, без да превеждаш. Защото, ако благословиш с дух (тоест само ти разбираш, допринасяйки полза на себе си с това, с което благославяш, а слушащият не разбира онова, което казваш), какво ще ти се отговори? Как ще каже "амин", ако случайно негово задължение е да ти отговори, а не съзнава докрай това, което казваш ти?
Ти добре благославяш, бидейки полезен за себе си – дали случайно благославяш или правиш нещо друго от онова, което е нужно – защото "слово", без да е определено от някакъв вид, изобщо означава нещо, което се изслушва. Затова апостолът понякога споменава пееното, друг път благославянето, след него или вместо него благодарението, показвайки, че изобщо зад всяко необходимо и полезно нещо, изричащо се чрез езика, трябва да стоят поучението и грижата. Но, както вече казах, ти, говорейки езици, благославяш, благодариш или говориш нещо друго, бидейки полезен на себе си, но слушащият те нищо не печели, не придобива полза от теб.
Заради своя ум ще говоря – тоест заради плодоносието на своя ум, което е ползата на мнозина. Заради своя ум. Заради своя ум, казва той, за да не бъде сам безплоден, а да се радва на плода от ползата на мнозина.
«Моля се» и «ще се моля» е използувано вместо "говоря нещо добро и полезно на езици неразбрани".
Защото молитвата е някакъв вид реч.
Той, прочее , казва, че ако говоря нещо необходимо и добро, но не го превеждам на слушателите, полезен съм на себе си (това означава «духът ми се моли»), тоест само аз вкусвам от това полезно и добро нещо, но другият не се ползува, за да може оттук – от плода на ползата, която са получили другите – да се обогати и моят ум.
Умът обаче се лишава от този плод и пак трябва да го отхвърли, понеже от моите собствени способности именно той – умът – в най-висша степен се стреми към оползотворяването на ближния <...>
Той именно в най-висша степен може да бъде и безплоден, понеже е състрадателен по природа и възрадващ се, когато получи своя плод.
След това апостолът казва: «И тъй, какво?». Тоест: "какво следва?". Как да не бъдем безплодни? Как?
Чрез добродетел да се стремим към това, щото да говорим и с дух, да говорим и с ум, тоест да говорим за собствена полза и за това – умът да получи съответния плод, тоест оползотворяването на ближния.
Трябва да бъде така: ако говорим езици, да получим и дар да превеждаме. При все че по отношение говоренето на добри полезни неща, апостолът взима думата "молитва", служейки си с нея, не си помисляй, че става дума преимуществено за молитвата, а не за всяко необходимо и полезно слово, изказващо се чрез езика, сетне и чрез пеене, казвайки, че било в песнопение или в някакво друго необходимо и добро слово, във всички случаи трябва да допринасяш полза и на себе си, и на ближния.
След това привежда и пример, показвайки, че до голяма степен не е достатъчно да говориш езици, без да превеждаш. Защото, ако благословиш с дух (тоест само ти разбираш, допринасяйки полза на себе си с това, с което благославяш, а слушащият не разбира онова, което казваш), какво ще ти се отговори? Как ще каже "амин", ако случайно негово задължение е да ти отговори, а не съзнава докрай това, което казваш ти?
Ти добре благославяш, бидейки полезен за себе си – дали случайно благославяш или правиш нещо друго от онова, което е нужно – защото "слово", без да е определено от някакъв вид, изобщо означава нещо, което се изслушва. Затова апостолът понякога споменава пееното, друг път благославянето, след него или вместо него благодарението, показвайки, че изобщо зад всяко необходимо и полезно нещо, изричащо се чрез езика, трябва да стоят поучението и грижата. Но, както вече казах, ти, говорейки езици, благославяш, благодариш или говориш нещо друго, бидейки полезен на себе си, но слушащият те нищо не печели, не придобива полза от теб.
Заради своя ум ще говоря – тоест заради плодоносието на своя ум, което е ползата на мнозина. Заради своя ум. Заради своя ум, казва той, за да не бъде сам безплоден, а да се радва на плода от ползата на мнозина.