Кои сме ние?
Група ентусиасти, които се срещнаха в Интернет, в един разгорещен спор: "За или Против използването на разбираем български език в българските православни църкви". Ясно е поддръжници на коя теза сме били, нали?
Започнахме малко стеснително, с лични съобщения, криещи се зад Ник-овете си в един форум, после със Skype разговори, и накрая с личните си срещи. Установихме колко много ни се иска храмовете ни да са пълни с разбиращи вярата си, грамотни православни християни, да няма суеверия, и "магически" според някого ритуали в църквата. Да разбираме всяка дума от това, което чуваме по време на службата. Да няма неясни мърморения, объркани текстове в молитвеника, езически привкус към християнски тайнства и много други.
Питахме се :
Възможно ли е да твърдиш, че си православен християнин само защото си кръстен, без да разбираш какво се случва на литургията? Да се чудиш защо във всяка църква над олтара е изобразена Тайната вечеря; Защо се "провираме" под масата на Разпети Петък; "За здраве" ли се кръщаваме, Иконата ли прави чудото на зачеването, оздравяването и др.
Ние вярваме, че вярата може да започне и в храма, ей така, уж "случайно" за хората, които са влезли там, един път в годината, защото " така е прието". Влизат, но не остават . Дали защото не разбират какво се говори?
Кой и защо държи вратата затворена за децата, малограмотните, които не разбират нито дума от службата, или ако разберат думите, то не "хващат" смисъла, защото езикът, на който им се говори понякога, дори в проповедта, е езикът на X век?
Толкова ли е силна Църквата ни, че няма нужда от всеки един от нас, който да бъде привлечен и задържан там, който да получи своята част от Божествената благодат, хармонията , спокойствието, мира в душата си. Който да преодолее поне част от недостатъците си. Който да изглади дрязгите и напрежението в собственото си обкръжение, като даде и получи онази Любов, която е най-важна за православния християнин.
Така в разговори и кроене на планове минаха почти две години, през което време се срещнахме с прекрасни хора, свещеници и обикновени миряни, които мислят също като нас.
Решихме да създадем среда, в която дискусията ни да е публична и да има цел.
Така създадохме това пространство, в което да станем повече и да направим повече.
"Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях"
Господи, благослови начинанието ни!
Група ентусиасти, които се срещнаха в Интернет, в един разгорещен спор: "За или Против използването на разбираем български език в българските православни църкви". Ясно е поддръжници на коя теза сме били, нали?
Започнахме малко стеснително, с лични съобщения, криещи се зад Ник-овете си в един форум, после със Skype разговори, и накрая с личните си срещи. Установихме колко много ни се иска храмовете ни да са пълни с разбиращи вярата си, грамотни православни християни, да няма суеверия, и "магически" според някого ритуали в църквата. Да разбираме всяка дума от това, което чуваме по време на службата. Да няма неясни мърморения, объркани текстове в молитвеника, езически привкус към християнски тайнства и много други.
Питахме се :
Възможно ли е да твърдиш, че си православен християнин само защото си кръстен, без да разбираш какво се случва на литургията? Да се чудиш защо във всяка църква над олтара е изобразена Тайната вечеря; Защо се "провираме" под масата на Разпети Петък; "За здраве" ли се кръщаваме, Иконата ли прави чудото на зачеването, оздравяването и др.
Ние вярваме, че вярата може да започне и в храма, ей така, уж "случайно" за хората, които са влезли там, един път в годината, защото " така е прието". Влизат, но не остават . Дали защото не разбират какво се говори?
Кой и защо държи вратата затворена за децата, малограмотните, които не разбират нито дума от службата, или ако разберат думите, то не "хващат" смисъла, защото езикът, на който им се говори понякога, дори в проповедта, е езикът на X век?
Толкова ли е силна Църквата ни, че няма нужда от всеки един от нас, който да бъде привлечен и задържан там, който да получи своята част от Божествената благодат, хармонията , спокойствието, мира в душата си. Който да преодолее поне част от недостатъците си. Който да изглади дрязгите и напрежението в собственото си обкръжение, като даде и получи онази Любов, която е най-важна за православния християнин.
Така в разговори и кроене на планове минаха почти две години, през което време се срещнахме с прекрасни хора, свещеници и обикновени миряни, които мислят също като нас.
Решихме да създадем среда, в която дискусията ни да е публична и да има цел.
Така създадохме това пространство, в което да станем повече и да направим повече.
"Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях"
Господи, благослови начинанието ни!